„ВЕСНА ПРОНЕСЛАСЬ МИМО ЖИЗНИ, КАК ПОЕЗД...”
Николай Николаевич Зарудин (1899-1937 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЛЕТЯ КАТО ВЛАК ПРОЛЕТТА КРАЙ ЖИВОТА
Летя като влак пролетта край живота,
стъкла, колесари и грохот, и слава...
В съня ни канавки, глухарчета в поход
зад насипа димната повест оставя.
Смолисти шишарки покриха елхите,
кантонът се срути. Пред склонове звездни
покой затаили, ухаят тревите
на пясък и нафта по пътя железен.
Заминаха облаци-пътници с влака.
Къде – кантонерът с фенера се пита –
с билети въздушни и сини към мрака
по релсите нечия младост отлита.
Ударения
ЛЕТЯ КАТО ВЛАК ПРОЛЕТТА КРАЙ ЖИВОТА
Летя́ като вла́к пролетта́ край живо́та,
стъкла́, колеса́ри и гро́хот, и сла́ва...
В съня́ ни кана́вки, глуха́рчета в по́ход
зад на́сипа ди́мната по́вест оста́вя.
Смоли́сти шиша́рки покри́ха елхи́те,
канто́нът се сру́ти. Пред скло́нове зве́здни
поко́й затаи́ли, уха́ят треви́те
на пя́сък и на́фта по пъ́тя желе́зен.
Зами́наха о́блаци-пъ́тници с вла́ка.
Къде́ – кантоне́рът с фене́ра се пи́та –
с биле́ти възду́шни и си́ни към мра́ка
по ре́лсите не́чия мла́дост отли́та.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Зарудин
ВЕСНА ПРОНЕСЛАСЬ МИМО ЖИЗНИ, КАК ПОЕЗД...
Весна пронеслась мимо жизни, как поезд,
Как стёкла и цепи, и грохот и слава...
Осталась за насыпью дымная повесть,
Во сне одучанчик, столбы и канава.
Обтаяли ёлки смолою на лапах,
Рассохлась сторожка. Со скатов пологих
Трава затаила волненье и запах
Песка и мазута железной дороги.
Ушли облака с пассажирским. У линий
Лишь сторож с рожком, довольствуясь малым,
Глазел, как с билетом воздушным и синим:
Какая-то юность уходит по шпалам.
1928 г.
---------------
Руският поет, писател и публицист Николай Зарудин (Николай Николаевич Эйхельман/ Зарудин) е роден на 1/13 октомври 1899 г. в гр. Пятигорск. В Нижегородската гимназия, която завършва през 1917 г., издава ръкописно списание, в което публикува първите си стихове. През Гражданската война е доброволец в Червената армия, но след няколко години приема идеите на троцкистите. Публикува стихове и статии в издания като в. „Рабочий путь”, алм. „Красная вязь” и сп. „Наши достижения”. Членува в литературната група „Арена” (1922-1923 г.), председател е на литературната група „Перевал” (1924-1932 г.). Автор е на стихосбирките „Снег вишнёвый” (1923 г.) и „Полем юностью” (1928 г.), на романа „Тридцать ночей на винограднике” (1933 г.) и на сборниците с разкази „Страна смысла” (1934 г.) и „Наш друг Оваким Петросян” (1935 г.). Посмъртно излизат книгите му със стихове и разкази „Закон яблока” (1966 г.), „В народном лесу” (1970 г.), „Путь в страну смысла” (1983 г.) и др. На 21 юни 1937 г. е арестуван с обвинение за участие в антисъветска терористична организация, на 13 август 1937 г. е осъден на смърт и същия ден е разстрелян в Москва. През 1956 г. е реабилитиран.